ТИ ПУШИШ ЛИ?

През последната седмица правителството разигра поредния фарс по въпроса за частичната забрана на тютюнопушенето, нейната отмяна, замяна, изменяне, отлагане и всички други опции угодни и удобни на тютюнопроизводителите (разбирай Филип Морис), ресторантьорите, хотелиерите, митничарите, данъчните и самите управляващи. Ще остане в историята личната щедрост на премиера, увековечена в репликата "и 1 година от мен", която впоследствие се оказа празно обещание, а по-принцип си беше чист популизъм и преразпределяне на благата по-стар социалистическо-капиталистически маниер (защото тази допълнителна година в повече за собственика на заведение е и годината живот в по-малко за пасивно-пушещата му сервитьорка).

Тук не целя да правя анализ на ситуацията. Капитал направи достатъчно добър анализ в своята уводна статия и тема на броя "Дим в очите", която е добре всички да прочетат.

Искам, обаче, да изчистя докрай моята собствена позиция относно тютюнопушенето. Аз не съм против пушенето на обществени места. Аз съм против тютюнопушенето въобще. Бих искал поколението след децата на нашето поколение да не познава цигарите освен от историческите справки в Wikipedia. Не съм несериозен. По-радикални социални промени (отмяната на робството, универсалното право на глас, крахът на тоталитаризма) са се случвали за по-кратко време. Онези от нас, които не сме натоварени с физическа зависимост към никотина трябва да поемем активна позиция и наистина да поискаме това да се случи. Частични решения няма. Тютюневият дим просто трябва да изчезне от физиологията и културата ни.