Защо новата мобилност няма да се случи

Миналата седмица в София се проведе първата конференция за един нов тип мобилност. От почти сто години насам технологията на всички автомобили по света е една и съща, позната на всеки от нас. Тя е сигурна, удобна и евтина и осигурява всичко необходимо на хората, решили да предпочетат личния транспорт.

Тезата на участниците в конференцията, обаче, беше друга. Те обединиха глас в подкрепа на напълно нова и недоказана технология и се опитаха да убедят публиката и медиите, че именно в нея е бъдещето на личните превозни средства. Изтъквайки нейните ползи, те се опитаха да потулят многото недостатъци и неизвестни, свързани с внедряването й. В този пост ще се спра първо на ползите, а след това ще се фокусирам върху недостатъците с цел да поясня на читателите защо въвеждането на една напълно нова парадигма на автомобилните двигатели е неуместно, неразумно, и практически неосъществимо.

Какви са ползите от революционния нов тип двигател с вътрешно горене (ДВГ)? В интерес на обективността ще трябва да спомена основната полза, на която презентаторите в конференцията обърнаха немалко внимание. Тези автомобили могат да изминават непрекъснат пробег от над 200 км, дори главоломните 500-600 км! Това наистина би позволило едно несравнимо удобство и пълна промяна на навиците на шофьорите при пътувания на дълги разстояния. Ще може да се шофира непрекъснато, без да се правят отбивки и спирки на всеки час, час и половина, за да се зарежда колата в контакта на някое уютно кафене, докато се хапва кифла и се разменят разговори за времето с местните жители. Шофьорите ще могат напълно да игнорират досадните малки градчета и второстепенните природни и исторически забележителности по пътя, скъсявайки по този начин с час или два времето на пристигането в крайната дестинация. Дългите и монотонни часове шофиране ще стимулират музикалната индустрия, до приборното табло в колите ще се появят и шикозни „къп холдери” за кафе.

Друго предимство на автомобилите с ДВГ е тяхната унифицирана, диктувана от устройството и разположението на двигателя и трансмисията форма. Това ще направи автомобила по-разпознаваем в градската среда, понеже всеки ще знае как точно трябва да изглежда една лека кола. Някои от неустоимите малки детайли, които ще виждаме върху практически всеки автомобил ще са хромираните решетки на радиаторите, издаващите настървеност и хъс дълги муцуни с оребрен капак, и херувимските издатъчета от едната страна на задницата наречени ауспуси. Ще изчезнат недоразуменията по пътищата като паякоподобните кабриолети с двигател във всяко колело, странните яйцевидни триколки, нестандартно оразмерените возила за един, двама или трима пътници, модулните гъсенични влакчета и всички други приумици, нарушаващи правото на участниците в движението да се обграждат със симетрия и естетика.

Тук, обаче, е моментът да споменем някои от потенциалните недостатъци на новата технология. Ще изброя само основните недъзи бегло, без да се спирам твърде подробно на всеки от тях, тъй като понастоящем никой от нас не ги е изпитвал на собствен гръб (затова и разсъжденията ми относно рисковете от двигателите с вътрешно горене се градят основно върху догадки и хипотези).

На първо място двигателят с вътрешно горене използва като гориво различни разновидности на петрола. Този наскоро открит енергиен източник съхраняващ огромно количество енергия вече е достъпен масово макар и не у дома. Това налага и първото ограничение на собствениците на петролните коли. Вместо да зареждат колите си с енергия удобно от къщи, те трябва да отидат до специален търговски обект, където горивото се налива в колите им от общ резервоар. Времето за пътуването до обекта, зареждането и чакането на каса може да надхвърли 15-20 минути – почти колкото времето за бързо зареждане на електромобил. Представете си например, че ви се наложи спешно да отскочите донякъде и установите, че в колата ви не достига петролен дестилат? Ще трябва да се отклонявате от маршрута си и да се редите с колата си и без нея на няколко опашки. А ако не дай си боже установите, че нямате достатъчно гориво за да стигнете дори до обекта?? За да е целесъобразно ползването на ДВГ автомобили в градовете трябва да се изградят десетки, дори стотици такива обекти. Това от своя страна крие рискове, защото има данни, че петролните продукти замърсяват водите и почвите и дори са вредни за човешкото здраве.

Вторият недостатък на колите с ДВГ са емитираните от двигателя отработили газове, които се образуват от горивния процес и се изхвърлят от споменатите по-горе ауспуси. Въпреки наличието на системи за филтриране на газовете, концентрацията на много подобни източници в гъсто застроените градски райони може да създаде проблем. Ако човек се движи пеша или с колело по тротоара до път претъпкан с ДВГ автомобили, той ще усеща специфична неприятна и задушлива миризма, която при продължително излагане може да доведе и до респираторни проблеми. Най-лошото в случая е, че за разлика от електрическите двигатели, ДВГ не се изключват автоматично при престой на място на автомобила, което означава концентриране и влошаване на проблема при задръствания. Естествено можем да очакваме, че шофьорите ще бъдат съобразителни и ще изключват сами двигателите си на светофарите за да не пречат на околните. Тъй като при тръгването от място колите с ДВГ емитират повече газове и вдигат значителен шум, водачите на мощни спортни коли ще трябва да отлепят съединителя (допълнителен педал, който се командва синхронизирано с лост за дясна ръка) леко и плавно, което като плюс ще ги насърчи да показват един на друг своята прецизност при контролирането на машините на кръстовищата.

Шумът от колите с ДВГ заслужава още малко внимание. Той е дълбок и постоянен, подобен на гърлено ръмжене на голяма африканска котка, и създава у някои чувство на приповдигнатост и еуфория, както и характерни вибрации. Психологическите ефекти от този шум не са достатъчно изследвани, затова аз ще се спра само върху практическите. Поради комбинацията от шума и изхвърляните газове, ДВГ автомобилите ще имат нужда от херметични прозорци дори и когато не го изискват сезонността или аеродинамичната обтекаемост. Това от своя страна ще наложи някакъв нов вид сигнализация между шофьорите, вероятно базирана на безжични технологии, а за най-простата забележка или учтив коментар между тях ще трябва да се сваля прозореца и да се надвиква воя на трафика. Двигателят също ще трябва да е шумозащитен, за да не се надхвърлят допустимите шумови нива в градската среда (нещо което не се е случвало преди, но сигурно ще се случи когато големи машини като камиони, багери и бетоновози също бъдат оборудвани с ДВГ). Пешеходците ще могат да се ориентират звуково за присъствието на автомобилите, и поради това, както и поради заглушаващото ръмжене на ДВГ, ще отпадне нуждата от ненатрапчивите индивидуални музикални мелодии, които звучат от всеки елмобил за ориентиране на незрящите. Когато ДВГ автомобили спрат на кръстовище вместо компютърно моделираната симфония от индивидуалните музикални мотиви на всяка кола, ще се чува една нехармонично насложена какафония от бумтящи цилиндри.

Цилиндрите са един много любопитен компонент на възхвъляваните революционни ДВГ. Те са част от една сложна система от подвижни части в двигателя, свързана посредством зъбчатки, валове и ремъци с една още по-сложна система от въртящи се елементи наречена трансмисия или скоростна кутия. Именно тя предава въртящия момент към колелата, като при потегляне от място се губи и голяма част от мощността, на която ние, шофьорите на електромобили, сме свикнали да разчитаме. По-основният проблем в случая е, че вместо сравнително простата система на електрическо задвижавне, под капака на ДВГ автомобила се крие цяла армия от подвижни части, които могат да се счупят и трябва да бъдат подменяни индивидуално, което налага потенциално дълъг престой в сервизите. За да функционират правилно тези части се използват и допълнителни количества петролен дериват под формата на масла, които периодично трябва да се заменят с нови и при немарливост изтичат в канализацията и реките.

Представете си, че купувате използвана дизелова кола от предишния собственик. Вместо да продаде шасито, елмотора и купето на колата си без батерията, която е върнал на компанията производител за рециклиране (или на електроразпределителното дружество, което използва старите автомобилни батерии, за да балансира мрежата), той ви продава цяла менажерия от сложна механика, която вие трябва да подложите на комплексна диагностика в доверен сервиз. Може да има и случаи, когато скъп дефект в някой от безбройните чаркове на ДВГ известен само на продавача ще бъде премълчан от него, а вие ще останете с една нефункционална купчина резервни части в ръцете си (която поради създадения горчив вкус в устата можете да наречете лимон). Електромобили лимони има също разбира се, но при тях основният компонент от цената се формира от батерията, а тя най-често се отдава под наем или се гарантира от производителя.

Мога да продължавам с още много (макар и хипотетични) примери за проблемите на бъдещата ДВГ мобилност. Ако макар и само за момент предположим, че преди 100 години откритията на първите находища на петрол в САЩ бяха изместили прохождащите електромобили от пазара в полза на автомобилите с ДВГ, вероятно щяхме да живеем в един малко по-различен свят – свят на опушени и шумни градски улици, повсеместно петролно замърсяване и херметически затворени шофьори, нехаещи за заобикалящата ги среда. Във факта, че ДВГ продължава да търси своето място под слънцето няма нищо лошо – стига шофьорите да знаят, че им се предлага реален и значим от гледна точка на собствения екологичен отпечатък избор на лична мобилност.