Обърнатият Часовник

[По време на презентацията на Форум Дом не успях да покажа елементарното филмче, което си играх да сглобявам в Windows Movie Maker една късна вечер въобще. Пускам го тук с надежда да изпълни своята образователна функция]



"Сложният живот започна в 8 ч. сутринта. Сега е 9 ч. Планетата ще бъде обитаема до 10."

Аналогията е простичка и е направена за първи път от астробиолозите Питър Уард и Доналд Браунлий в тяхната книга "Животът и смъртта на планетата Земя"



Идеята на авторите е, че ако разглеждаме историята на Земята като един астрономически ден, в който всеки изминал милиард години отговаря на 1 час, стигаме до извода че Земята в момента е в 04:30 часа сутринта. Сложният живот, развил се в рамките на един биологичен миг, познат на науката като "Камбрийската експлозия" е стартирал едва малко преди 4 ч. или половин час преди нашата епоха. Дотук всичко изглежда добре. Нека, обаче, да "обърнем" часовника. Онова, което е неизвестно на повечето хора е, че краят на сложния живот на Земята (всичко по-комплексно от бактерия) вече е предначертан от динамиката на слънчевата активност и ще настъпи след около 500 милина години - след още само половин час! По това време Земята ще бъде жежка пустиня, океаните ще се изпаряват, а хабитатите, които познаваме просто ще изчезнат. Така ние сме не просто събудени от сън в 4:30 сутринта, а сме грубо разбутани от палача, който ни съобщава, че ще ни обесят на разсъмване.

В моята презентация аналогията беше леко променена - реших че един час може да съответства на 500 милиона години вместо милиард, като по-този начин "беше даден" още половин час на живота и (евентуално) на човечеството. Разбира се от научна гледна точка това е напълно допустимо, тъй като релативната рамка се запазва - животът е стартирал истински в 8 сутринта (като повечето от нас), измил е зъбите, развивал се е на път за работа и е достигнал до 9:00 часа, когато в офиса е влетял лошият мениджър (ние) и е вкарал стрес в цялата биосфера. Лошият мениджър (естествено) не си дава сметка за дедлайна на големия проект, който изтича след още един час или в 10 сутринта. Ако се амбицира мениджърът може би е в състояние да удължи проекта (това не знаем) или да го прехвърли в някой друг офис. Целта на аналогията е да се внуши на мениджъра колко крехък и уникален е животът и да му се вмени малко повече съвестност.

Което естествено може да постигне и обратния резултат. Човечеството може да вдигне ръце и да каже "Какво ви глобално затопляне? След 500 милиона години слънцето ще изпари целия наш (според него) труд!", да затръшне вратата и да надуе Рок Радио.

Затова е хубаво аналогията за обърнатия часовник да се разглежда паралелно с долната картинка, която показва нещо доста интересно за живота като цяло:



Жълтите триъгълничета са големите изчезвания (астероиди, вулкани и др.). Зелените барове изобразени на вертикалната ос показват броя на ясно дефинираните родове от свързани биологични видове (например примати), населяващи планетата - които в момента са около 5 хиляди. Това е един своеобразен индекс на биоразнообразието, а тренда е ясен. След всяка екокатастрофа животът се възстановява и става по-силен. Дори и най-голямото изчезване, настъпило около 8:25 ч. (преди 250 милиона години) и почти изличило живота (96% от океанските и 70% от сухоземните видове) е последвано от постепенно възраждане и възход. Така достигаме до настоящия момент, в който биосферата изглежда по-неуязвима отвсякога, а като страничен ефект от еволюцията се появява човечеството. И за какво? Логиката на слънчевия ядрен реактор е неподвластна на убеждаване. След 500 милиона години Земята няма да бъде годна за живот, напук на цялото колосално усилие.

Впрочем ние сме шестото жълто триъгълниче и вече сме предизвикали едно ново и доста уникално по своя механизъм масово изчезване на видове. Ефектите от него върху цялостната картина на биосферата ще продължат може би 5 милиона години (ако съдим по предишни изчезвания). В аналогията на обърнатият часовник това са някакви си 6 минути - времето за което лошият мениджър те откъсва от написването и изпращането на спешния е-мейл. След тези 6 минути до крайния дедлайн ще останат почти 25. Може би ще има време за еволюиране на по-отговорен мениджър (било то друг разумен вид или някакво ново ниво на колективен екосистемен интелект).

Какво означава, обаче, всичко това за нас? Недопустимо е просто да кажем - нека дойде друг мениджър и да оправи нещата. Независимо дали ни харесва или не, ние сме настоящият изпълняващ функцията президент на биосферата (микробите вероятно са по-важни от нас, но те са по-скоро общото събрание на акционерите). Ако някакъв извънсистемен фактор може да повлияе на дългосрочното развитие на живота на Земята (поне през следващите век или два), това са човешките решения. Безотговорно е да пречим (съзнателно или не) на работния процес, а и не е в природата ни да оставяме нещата на самотек. Трябва да преглътнем факта, че сме били и още сме лош мениджър, да седнем в президентския си стол, да включим компютъра и да формулираме план. На десктопа ще открием иконка на часовник, който тече наобратно. Crunch time.