В Очакване на Супермен

Бъдещето на Б..Америка ще се реши в класните стаи.

Добре ще е някой да направи подобен филм и у нас...


Мислех си, че ще ми е трудно да изгледам филм от час и петдесет минути, занимаващ се с проблемите на образователната система и обществените училища в САЩ (въпреки, че имам и конкретна причина да го гледам). Оказа се... трудно, поне в началото. Има едно малко гласче в главата на обикновения български зрител, което винаги саботира подобни усилия с мисли от сорта на "неее, там са твърде тъпи", или "твърде дебели" или "твърде черни". Защо неспособността на Америка да изучи своите тъпи, дебели и черни деца до нивото на гениалните, слаби и жълти китайчета трябва по някакъв начин да касае мен?

Ами трябва. Само фактът, че половината от българчетата са функционално неграмотни би следвало да бъде най-големият скандал в държавата, защото е по-важен от всички останали теми на деня взети заедно. Този факт обезсмисля всички дългосрочни икономически политики. Време е да научим какво точно означава понятието "алтернативен разход" (opportunity cost). Всеки нов мегамонолит от железобетон излят с пари, ресурси и внимание, които могат да бъдат насочени към образованието и професионалната реализация на младото поколение, много скоро ще се превърне от двигател на растежа (при една хипотетична икономика базирана на знанието) в паметник на невежеството и глупостта. Такива вече има достатъчно.

Затова препоръчвам да гледате "Waiting for Superman", най-вече ако можете да го осмислите без предубеждение.