Холивудска солидарност

Като всеки софиянец и аз обичам да ходя на кино в четвъртък за 5 лв. Не подбирам много какво гледам, освен че по презумпция е двуизмерно и обикновено идва от Холивуд. През последните две седмици реших да се поразвлека с една сезонна комедия и един научнофантастичен екшън.


Бен Стилър и Еди Мърфи изхвърлят ферари от небостъргач

Каква бе изненадата ми, обаче, когато вместо очакваното получих две остри социални критики, чийто сценарии са сякаш измислени в палатка на движението Окупирай.

"Кинти в небето" проследява аматьорската вендета на персонала на апартаментски комплекс за милиардери. Водени от манхатънския близнак на Робин Худ (Бен Стилър), бачкаторите се борят за пенсиите си, откраднати от филмовата версия на Бърни Мадоф. Сюжетът и героите са наистина доста посредствени, с изключение на развръзката. Там за голямо мое удоволствие Бен Стилър демонстрира на неразбиращия крез една моя любима постановка в теорията на игрите - Homo reciprocans (маскирана като шахматен ход с жертва на кралицата).


Тимбърлейк носи стилен часовник, а времето е пари.

Вторият филм, не толкова находчиво преведен "Дилъри на време" е много по-шокираща дистопия, не защото показаният свят би могъл един ден да се случи, а защото в много отношения той вече е. Фактът, че само след няколко месеца ЕС може да си търси нова валута, още повече подсилва реализма на потенциалната икономическа система, в която времето е пари и ако не откупиш достатъчно време, умираш. Отново, капиталистическият модел е подложен на унищожителна канонада от визуални импресии и диалог, подчертаващи системната и "необходима" неправда, която е негово следствие. Гетата и другите "часови зони", неумолимите "часовои" и генетично инженираните безсмъртни аристократи повдигат твърде много въпроси, които подобно на първата Матрица, не могат да бъдат адресирани адекватно в рамките на самия филм. Като целулоиден фураж, те тепърва ще навлизат в преживните стомаси на обществото.


"Модерни времена" на Чарли Чаплин: анти-капиталистическият уклон не е новост в Холивуд

И така - защо Холивуд изведнъж променя курса и вместо подсладени въглеродни копия на Американската мечта, започва да ни пробутва подобни ленти? За мен отговорът е един. Онова, "преломното" нещо - неназованото и неосмисленото още, което от 2008 година се усеща в обществата на развития свят, а тази година вече е особено забележимо в протестите и обществените нагласи, е заразило и кинаджиите. Нещо фундаментално в нашите разбирания е към края си, а нещо друго предстои да се роди. Чувствителните творчески души в киното (дори американското) някак усещат това и са успели да огънат сценариите, продуцентските къщи и бюджетите си за да го отразят като един вид крива леща. Създаването на един филм отнема поне 2-3 години. Не знам как ще изглеждат холивудските продукции през 2015 г., и може би няма да има значение. Киното е огледало на времето, а вече не ни е нужно огледало, за да знаем че живеем в интересни времена.