Не бъди мазошист*

Добивът на шистов газ не е икономически оправдан



В контекста на държавата с най-смъртоносен въздух в ЕС и фактът, че 42,9% от електроенергията в България се произвежда от ТЕЦ, природният газ не е лошо нещо.

Замествайки лигнитните въглища и мазута, той предлага много по-чиста и относително по-нискоемисионна алтернатива, поне до момента в който възобновяемата енергия стане напълно конкурентноспособна. В допълнение, гъвкавостта на газовите енергийни мощности ще служи за изравняване на товара в мрежата от ветровите и слънчевите мощности в обозримо бъдеще, нещо което нито въглищните ТЕЦ, нито АЕЦ биха могли да постигнат.

В България никой не дебатира полезността на природния газ, сравнен с другите изкопаеми горива. Важни са единствено два други въпроса - "откъде идва?" и "как се добива?". Очевидно общностите които се тревожат за всеки от двата въпроса нямат общ език. Едните са склонни да делят света на русофили и русофоби. Другите (сред които често откривам себе си) на лоши корпорации и екоактивисти. Който и конец да дръпнеш в този спор води до редукционизъм, сиреч опростенчество.

За щастие има още една категория аргументи, която би могла най-после да събере опониращите фракции, ако не на една маса, то поне в същия мисловен домейн. Това са аргументите на икономическата ефективност, познати още като "Интересът клати феса" или грубия английски превод "Икономиката, глупчо".

Допускането, в едно изречение:

"Ако добивът на шистов газ в България не е икономически оправдано начинание, то поемането на разходи и екологични рискове за проучване и евентуален добив на такъв е нецелесъобразно".

Нещо такова се чува от МС и МИЕТ по отношение на АЕЦ Белене, нали? Тоест, няма да е зле ако същите институции приложат същата логика и за шистовия газ, при прилагането на принципа на предпазливостта.

В този смисъл налагането на мораториум не е лоша идея (впрочем министър Трайков опровергава сам себе си, като казва че "[с мораториум] завинаги [обричаме] България на това да не може ние българите да забогатяваме от собствените си богатства"- мораториумите не са завинаги, за разлика от някои екологични щети).

Хората са казали - "ще поживеем, ще видим". Шистовият газ е заключен в недрата на земята и досега не съм чувал някой от поддръжниците му да казва, че ако го оставим още малко там, докато Полша и другите източноевропейски страни започнат да го добиват, неговата стойност ще се обезцени. Напротив.

Именно заради обичания от поддръжниците на шистовия газ пример с Полша, обаче, твърдя, че няма да е чудно ако се окаже, че добивът на шистов газ НИКОГА няма да бъде икономически оправдан в контекста на Европа.

Ще дам 5 причини и 1 източник - данни, цитирани от американската финансова корпорация Блумбърг**. Именно информация на същата, насочена към инвеститори търгуващи с акции на добивни компании дава представа за силното надценяване на икономическата ефективност от разработването на шистовите залежи в Полша, които са и най-големите доказани в Европа.

Причина 1 - разлика в геологията. Намиращите се на територията на САЩ няколко обширни находища като формацията Марселус наистина са необичайни, от гледна точка на добрата комбинация от предпоставки. Според аналистите, добивът от първите полски кладенци разочарова, тъй като налягането на газа е много по-ниско от постиганото в Америка. Въпреки, че не знаем какво е това налягане в България, едва ли има някаква причина да вярваме, че то е по-сходно с това във формациите на американския континент, отколкото тези на проучените находища в Полша и Румъния. Със същия успех можем да се надяваме под краката ни да се намира еквивалент на саудитското петролно поле Гавар***.

Причина 2 - нужда от вода за производствени нужди. Всеки, който е пътувал в Америка знае, че с изключение на пословичните западни пустини, тази страна има богати водни ресурси в нисконаселени райони. Случаят не е такъв в Европа. Според цитирания от Блумбърг доклад, Полша разполага само с 1/10 от водните ресурси на добивните територии в САЩ и това е проблем. По-конкретно един жител на Полша разполага с 1 600 куб.м. възобновяеми водни ресурси на година, а един жител на САЩ с 16 500. Макар, че такова голямо обобщение е спорно, няма причина да вярваме, че в България разполагаме с необходимите количества вода за промишлено водовземане. Продължаващата суша у нас вече ограничава водоползването в язовирите, а река Дунав е с рекордно ниски нива. Според данни от университета PennState един кладенец за шистов газ добиващ от Марселус използва 300 000 галона вода на ден (1 135 кубика вода на ден!). За справка цялото потребление на вода от населението на област Добрич през 2010 г. е 10 980 000 куб. м. С толкова биха могли да бъдат захранени само 27 шистови кладенеца, без да остане нищо за жителите!

Причина 3 - Гъстотата на населението. Както стана дума по-горе, районите в които се добива шистов газ в САЩ са предимно слабо населени - дори тези в източните щати и средния запад. Европа е съвсем друг случай. Разликата между Полша и САЩ в цитираните данни е 122 срещу 32 души на кв. км. - или почти четири пъти. Добруджа не е метрополис, но не и сред най-слабо населените райони на България. Гъстотата на населението в България е по-голяма от тази на САЩ 2 пъти - над 65 души на кв. км, като в област Шумен тя е 63, в Област Добрич 46 а в Силистра 49. В тези райони населението е разпръснато в плодородната равнина, а не е съсредоточено в градски мегаполиси и обитаеми аграрни пояси, като в Тексас, Арканзас и Оклахома.

Причина 4 - земеделската продукция. Тук отново разликите, изтъкнати от аналистите имат значение. Процентът от БВП на Полша цитиран в доклада е 17% спрямо средно 6% за ЕС и 1,5% за САЩ. За североизточния район на България този процент малко по-нисък - 7,4% за 2009 г. по данни на НСИ. Все пак именно там е съсредоточено зърнопроизводството и превръщането на култивирани земи в безсрочно непроизводителни (въпреки повишената стойност при краткотрайния добив на газ и последващата условна рекултивация на замърсения с химикали терен) не е далновидна алтернатива. Поне така изглеждаше допреди година по отношение на много по-щадящото земята поставяне на фотоволтаични панели, което тогава предизвика остра обществена полемика и осъждане.

Причина 5 - Корупция. Това е може би най-тънката икономическа причина, но вероятно една от най-значимите в очите на самите компании и инвеститори. Прехваленият полски пример и тук дава фира - преди седмица Ройтерс съобщи за 7 ареста на полски държавни служители за получаване на подкуп за даване на разрешения за шистов газ. На пръв поглед изглежда, че лошите американски корпорации приветстват корупцията на всяка цена. Всъщност, не е така. За тях тя е разход за правене на бизнес в развиващите се страни, където това не може да се заобиколи, но същевременно е и голям репутационен риск. Случилото се в Полша няма да остане без последствия нито за уличените служители, нито за замесените инвеститори, особено ако същите са публични компании. Дори вездесъщите Шеврон едва ли се радват на наследството на Тексако в Еквадор и без съмнение си пожелават всичко това да не се беше случило. Фактът, че големият енергиен бизнес и корупцията в България вървят ръка за ръка всъщност оскъпява добива - съответно и цената на продукцията, която отново ще платим ние, след като оберем другите негативи.

И така, нека не бъдем мазошисти. Дори да не ни плашат екологичните рискове от добива и проучванията на шистов газ или да смятаме, че те могат да бъдат избегнати с напредъка на технологиите, икономическата рентабилност на този енергиен източник за Източна Европа все още предстои да се докаже. А това не е нужно да се случва на опитни полета в Добруджа и на наш гръб.

*Мазошист - човек, до болка вярващ в ползите от евентуален добив на шистовия газ в България и абсолютно нежелаещ да се вслуша в екологични и икономически доводи против.
**Докладът, на който се основават данните цитирани от Блумбърг е разработен от Oswald Clint за Bernstein Research и е със статут на платен достъп за борсови инвеститори.
***Същият вид оптимизъм често се среща при играчите на лотария или Тото2, които просто нямат представа за истинските вероятности, определящи шанса за печалба (след като веднъж за прочели за някой спечелил във вестника). Има и една поговорка за жабата и коня.